Любовта е отговорът

Джон Ленън

за любовта, мира, вярата, реалността и живота по принцип:

Любовта е отговорът - със сигурност знаеш, че е така.

От значение не е кого обичаш, къде обичаш, защо обичаш, кога обичаш или как обичаш. От значение е само да обичаш.

Любовта е цвете, което трябва да оставиш да порасне.

Имаме този подарък - любовта, но любовта е като ценно растение. Не можеш просто да го приемеш и да го прибереш в шкафа или да си мислиш, че то само ще си се отглежда. Трябва да го поливаш. Трябва наистина да се грижиш за него и да го храниш.

Ако някой смята, че любовта и мирът са клише, което трябва да си остане в епохата на шейсетте, това си е негов проблем. Любовта и мирът са вечни.

Всичко, което казваме, е: дайте шанс на мира.

Ако всеки поискаше мир вместо още един телевизор, тогава щеше да има мир.

Ако световният мир не е реалност, когато умрем, тогава ще се върнем… и ще се връщаме, докато стане реалност!

Вярвам в Бог, но не като едно единствено нещо, не като някакъв старец в небето. Вярвам, че онова, което хората наричат Бог, се намира във всички нас. Вярвам, че каквото са казали Исус, Мохамед и Буда и всички останали, е правилно. Просто нещата са се объркали при превода.

Исус е бил свестен, но учениците му са били тъпи и прости. Така са извъртели нещата, че според мен са съсипали цялата идея.

Не вярвам в убиването, каквато и да е причината.

Вярвам във всичко, докато не бъде опровергано. Затова вярвам в приказки, митове, дракони. Всички те съществуват, дори да са само в съзнанието ни. Кой може да твърди, че сънищата и кошмарите не са толкова реални, колкото настоящата действителност?

Ако да съм егоманиак означава да вярвам в това, което правя, и в изкуството или музиката си, тогава в това отношение може да ме наречете такъв… Вярвам в това, което правя, и ще го казвам.

Реалността предоставя много на въображението.

Колкото по-реален ставаш, толкова по-нереално ти се струва всичко.

Сънят, който сънувате сами, е просто сън. Сънят, който сънувате заедно, е реалност.

Всички ние светим - като луната, като звездите, като слънцето.

Всички сте красиви и гениални.

Нямаш нужда от никого, който да ти казва кой си или какъв си. Ти си такъв, какъвто си.

Когато се давиш, не казваш - „ще ми бъде изключително приятно, ако някой бъде така добър да забележи, че се давя, и да дойде да ми помогне”, - а просто крещиш.

Обществото ни се управлява от ненормални хора с ненормални цели. Смятам, че сме управлявани от маниаци, водени от маниакални интереси, и мисля, че има опасност да ме обявят за ненормален и да ме затворят, задето твърдя това. Това му е ненормалното.

Няма да променя начина, по който изглеждам или по който се чувствам само за да се впиша в някакви норми. Винаги съм си бил особняк. И след като цял живот съм си бил смахнат, трябва да се примиря с това. Такъв съм си.

Моята роля в обществото или ролята на всеки артист или поет е всички ние да се опитаме да изразим какво чувстваме. Не да казвам на хората какво да чувстват. Не като проповедник, не като лидер, а като отражение на всички нас.

Животът е това, което ти се случва, докато си правиш други планове.
*

източник: john-lennon.com

превод: Nina

Mind Games - John Lennon